Ангел Кънчев е роден в 1850 г. в балканското градче Трявна в семейството на Кънчо Ангелов, майстор – строител, и Гана Пандурска. В свободолюбивата атмосфера на родния си град той прекарва детските си години. Учи в тревненското светско училище при учителя П.Р. Славейков, от който получава пърните уроци по родолюбие. В 1860 г. семейството но Кънчо Ангелов се изселва в Русе. Там Ангел Кънчев продължава образованието си във Варошкото училище. Четвърти клас учи в Болград, Бесарабия. При завръщането си оттам прекарва няколни дни в Гюргево, където се запознава с пламенния патриот Димитър Горов. От него научава, че в Белград българските емигранти подготвят план за освобождение на България. Увлечен от революционните идеи Ангел Кънчев заминава за Белград, където през 1867 г. постъпва в Артилерийската школа. Изучава с голяма усърдие военното изкуство със съзнанието, че се готви да участвува в борбата за освобождението на своя поробен народ. В белград поддържа връзки с Л. Каравелов, П. Хитов и участниците във Втората българска легия. Влиянието на тази среда върху А. Кънчев е огромно и решаващо. Между него и В. Левски възниква близка и сърдечна дружба. По настояване на В.Левски Ангел Кънчев остава в школата, която искал да напусне след разтурването на легията. Едва 18-годишен А.Кънчев написва пламенно обръщение “Към българския народ”, което е зов за родолюбие, страстен копнеж за свобода и израз на високо революционно съзнание. На 5.12.1869г. по здравословни причини А.Кънчев напуска Артилерийската школа и заминава за Русе при родителите си. През 1870г. отива в гр.Табор, Чехия за да учи в Областното земеделско-индустриално училище. Тук проявява блестящи способности. Неговият съученик Симеон Златев пише:”... правеше чест не само на нас... но и на целия си народ, понеже от основаването си това училище за пръв път /а може би и за последен/ отбелязва в протоколите си подобен ученик с такива способности и такъв бърз и дълбок ум. Той беше момък с чиста и висока нравственост...” Далеч от България, не престава да мисли за нея. Макар и първенец на випуска, напуска Табор преди завършването на учебната година. Всеотдайното му родолюбие и готовност за борба се проявяват именно сега. Отказва да заеме високо платена вилаетска длъжност – управител на Номуне чифлик. Кристално чиста личност. Не желае никакви компромиси с поробителя и врага. За А.Кънчев пътят е ясен и избран. Той всецяло и завинаги се отдава на борбата за освобождение на България. В края на септември 1871г. БРЦК изпраща А.Кънчев за помощник на В.Левски. Мечтата му е осъществена. Със своето високо образование, отлична военна подготовке, скромност, честност, със своята пламенност и младежка жертвоготовност, А.Кънчев ставапръв и най-ценен помощник на В.Левски при изграждането на революционни комитети в България. Той прави две самостоятелни обиколки в Разградско и Търновско, където изгражда революционни комитети. Доверието на В.Левски в А.Кънчев е пълно. В края на февруари 1872г. А.Кънчев получава задача да замине за Влащко по подготовката на общото събрание на организацията. На 5 март 1872г. При качване в турското параходче “Сиере” на Русенското пристанище му поискват паспорт, какъвто той няма... Само след няколко минути А.Кънчев разбира, че е обграден и няма никаква възможност за бягство. Насочва пистолета си срещу преследвачите... Може би в онези последни, съдбоносни секунди той разбира, че е жертва на грозно предателство... Не виждайки никакъв друг изход А.Кънчев извиква “Да живее България” и се самоубива, за да не попадне жив в ръцете на турците. Един млад, едва 22-годишен човек, сам слага край на живота си, за да изпълни клетвата, която е дал ... за да остане безсмъртен. А.Кънчев успява да работи само 6 месеца като професионален революционер, но те са достатъчни, за да разкрият блестящите му организаторски и агитаторски способности. Ангел Кънчев живее и ще живее в съзнанието на българския народ като пример за безпределна, пламенна любов и вярност към България, на която отдаде най-скъпото – живота си.